Средно училище "Никола Войводов" - Враца
Училището близо до вас!

Патрон на училището

Никола хаджи Кръстев Върбанов - (Никола Войводов)

 

(1842-8 август 1867)

 

Роден във Враца. Баща му, хаджи Кръстьо Върбанов, бил голям търговец-джелебчия и винар. С майка му, Елена, отгледали пет сина: Никола, Статко, Иван, Христо и Митю.

 

Никола учил до 1860 г. във френския католически колеж в Бебек, Цариград. Знаел английски, френски, италиански, търски и гръцки език. След завършването си се върнал във Враца, но не станал учител, както му предлагали първенците, а се отдал за две-три години на бубарството. Сдружил се с един италианец и през 1865 г. заминал за Милано да изучи копринената индустрия, за да я развие във Враца.

 

Това явно е било само предлог, защото веднага с пристигането си в Италия той се свързва с карбонарите. Гарибалди и Мацини дълбоко въздеиствували на младия българин. Той започнал да изучава италианската и западна история и литература.

 

През лятото на 1867 г., решил да се посвети на освобождението на България, той заминал за Браила, където се включил дейно в работата на Браилската българска община. Разочарован от несъгласията сред емигрантите в Браила, заминава за Галац, където започнал да организира чета, с която мислел да премине Дунава.

 

В Галац той променя името си на Никола Войводов, събира около себе си младежи-идеалисти, образовани, сериозни и честни, между кжито Михаил Греков, Димитър Асенов, един руски офицер на име Далматов, Цвятко Павлович от Сърбия, също карбонар и масон, с когото се сприятелява в Италия, и др. Събирали се в неговата галацка квартира. Войводов и Павлович, между които съществувало тясно приятелство, смятали, че моментът в България бил подходящ за вдигането на въстание. Свързали се със Стефан Караджа, който не мислел, че моментът е подходящ, но те започнали трескавата му подготовка. Решили да наемат една по-подходяща квартира за щаб на бъдещите четници и за складирането на оръжието.

 

Никола бил избран за войвода. Оръжието било проверявано от Далматов, а униформите се шиели под надзора на сърбина Милан. Униформите били еднообразни венгерки от тъмно-жълт шаек, обшити по яката, предниците и ръкавите със зеленикави ширити. Калпаците били черни с пиринчени лъвчета, а войводата и байрактарят - Цвятко Павлович, имали сребърни лъвчета с надпис: "Свобода или смърт." Ушито било и знаме от зелен копринен плат, с лъв по средата и с надпис: "Свобода или свърт". Униформите и оръжието четниците опаковали в денкове. С помощта на българина Кавалджиев, който имал връзки в митницата, денковете били предадени на парахода с предназначение за Радуевац - Сърбия - от където четата трябвало да настъпи в западна България, заедно с четата на Иван Кулин и македонецът Йеремия.

 

Михаил Греков, участник в събитията, разказва в спомените си:

 

"Беше 2 август 1867 г. Войводата свика генерално събрание, на което присъствуваха мнозина четници - не всички, защото значителна част, повече от половината, бяха заминали по заповед на войводата още преди две недели за мястото, гдето трябваше да отиде четата.

 

След вечерята войводата отвори заседанието, гдето станаха доволно бурни разисквания. Дебатираха: Никола Войводов, Цвятко Павлович, Далматов и Милан."

 

Войводов съобщил, че назначава за свой помощник Цвятко Павлович и поискал всички присъствуващи да дадат клетва, че ще се подчиняват еднакво и на двамата и предложил пътуването до Радуевац да стане с параход. На това предложение се възпротивил руснака Далматов с мотивировката, че австрийските параходи не представляват гаранция за пътуване по Дунава. Далматов настоявал да се пътува по сухо, през Румъния, за по-сигурно. Това негово предложение било подкрепено от голямата част на хъшовете и войводата останал сам с Цвятко Павлович на решението си да пътуват по Дунава, въпреки сериозните доводи на Далматов. Никола предложил четата да се фотографира. Четниците не се съгласили, но Войводов отишъл в едно фотографско ателие, където черногорецът му занесъл униформата, и се снимал, като оставил униформата и револвера си, за да бъдат взети по-късно. Едно лице, което дошло да се снима, видяло униформата, дори я облякло, взело револвера и изчезнало. Някой смятат, че лицето било турски шпионин. Кое е било това лице, което в началото на август 1867 г., в Галац, откраднало револвера на Войводов? Имало ли е отношение към трагичните събития?

 

Предадени по телеграфа от Гюргево

 

(Никола Обретенов и в този случай умишлено лъже в спомените си за предателството на Войводов и Павлович. С каква цел - засега можем само да предполагаме. Той пише, че двамата били извикани от Сърбия от комитета в Румъния да събират доброволци за легията в Белград. Те срещнали в Браила турския шпионин Величко Симеонов от Шумен, на когото разказали защо обикалят Влашко. Според Обретенов този именно Величко предал и Ангел Кънчев. (Вероятно е предал и Христо Ботев и Хаджи Димитър, и Стефан Караджа, и Левски, и т.н. !?!) Когато Войводов и Цвятков тръгнали с парахода от Браила (!?!) за Белград за откриването на легията (!?!) по поръчение на комитета в Румъния (!?!), Величко шпионинът отишъл в Мачин (!?!) да съобщи на Мидхат паша, че двама агенти на комитета в Букурещ пътуват с парахода "Германия".

 

Обретенов твърди това, за да остави на историята "истината" и за това предателство - т.е. че не от Гюргево бил дошъл предателския телеграфен донос, а от Мачин.

 

От тази лъжа става ясно, че някой е предал двамата революционери от Гюргево, и че този някой много добре е осведомил русенския валия за целта на двамата - а именно прехвърляне на чета за въстание в България. Твърде близко е до ума да се сетим кой е бил този предател - Обретенов много добре е знаел и през 1867 г., и когато е писал спомените си, от къде и защо са тръгнали двамата въстаници. Та нали по същото време са се въртели с цялото си семейство около хъшовете в Румъния! Нали на тях е разчитал приятелят им - брат Мидхат паша! Сам пише, че в това време брат му Петър, изпратен в Галац(!?!) и Браила(!?!) от баща му(!?!) за стока за дюканът им в Сакча, се изгубил и не се върнал, а след време Никола получил от Белград портрет в легионерска униформа. Писмото донесъл турския шпионин Стефан Цонаков (!?!). Остава да проверим - дали униформата не е била откраднатата униформа на Никола Войводов и да видим къде е правена снимката и кога!!!

 

И както винаги, и на това събитие с парахода "Германия" свидетел е Никола Обретенов ( и сигурно в тълпата - баба Тонка и Захари Стоянов. Те винаги са свидетели на всичко!) Обретенов, като младо момче, можел да се увира между навалицата и вървял след каруцата, влязъл в двора на валелика и изчакал, докато валията изпрати със същата каруца ранения Никола в болницата. Брат му Ангел, ако не е леел куршуми, не е правил военни упражнения и не е пеел в момента революционни песни в зимника у Тонкини, където живеел помощник-градският комендант, почти сигурно също е бил на пристанището в Русе. Не е ясно защо закрилницата баба Тонка не е отишла с някоя дамаджана и прилагайки поредната си изтънчена хитрина не е влязла да превърже раните на народения мъж Никола Войводов. Този въпрос остава неизяснен. Не се знае и дали главата му е била изровена от гроба и прибавена в колекцията на русенската майка на българската свобода.)

 

И така -

 

на 8 август 1867 г. четниците се отправили пеша за Букурещ, а Никола и Цвятко се качили от Галац на парахода "Германия". Когато параходът спрял на Русенското пристанище, (отново - Русе! Отново - градът е свърман с предателство и убийства на българи-революционери, които отново са и масони!!!, б.м.), пътниците се почудили, защо имало многобройна войска и по Дунава кръстосвали полицейски лодки с въоръжени заптиета. Един юзбашия, придружен от стражари, влязъл в парахода. Започнали да оглеждат пътниците. Открили двамата бунтовници и им наредили да ги последват, след като им поискали паспортите. Двамата казали, че няма да напуснат парахода и че техните паспорти са техните пистолети. Те избягали в салона на първа класа и като се заключили, подготвили се за отбрана. Започнала стрелба, в която убили един от заптиетата. Полицейските власти се обърнали към австрийския консул в Русе, де Мартир, също масон, който бил приятел и в една ложа с Мидхат паша. Той се опитал да убеди двамата да се предадат, нарушавайки неприкосновеността на един чужд параход.

 

Мидхат паша бил на пристанището. Той и де Мартир дали заповед на капитана да опразни кораба и да го предаде на турската полиция. Тълпа от турски заптии нахлула в парахода, натрошили вратите на салона, започнала стрелба с убити заптиета, но и двамата българи намерили смъртта си. Цвятко бил убит на место, а Никола, още жив, починал по-късно, без да предаде някого, от страшните мъчения на Мидхат паша,( масонът-реформатор, братът по ложа на Иван Ведър и Тонка Обретенова, така възвеличан от Никола Обретенов за откриването на публичните домове в Русе! - б.м.)

 

В сръбския държавен архив се пази цялата преписка, водена между Белградското правителство и Цариградското, отнасящо се за този позорен и трагичен акт - допускането на австрийска територия да се разпорежда турската полиция!

 

На 23 август 1867 г. Белградският митрополит Михаил отслужил панахида за двамата православни българи в съборната църква в Белград, като произнесъл трогателна реч:

 

"И пак трябва да оплакваме нови жертви на варварско убийство, да скърбим за невинни наши люде, умъртвени чрез злодейство... от дивата сила на фанатизма и зверството... нашият белградчанин и Никола Войводов, син на братски нам народ, мъченически пострадаха в Русчук, на парахода "Германия"... не е ли това грозно нарушение на всичко, което е свято и не е ли това деяние на диви зверове ... и на всичко това Европа гледа равнодушно...".

 

Михаил Греков пише, че Войводов бил оставил в бащиния си дом много ръкописи и интересни книжа, които турската полиция във Враца при един обиск прибрала по заповед на правителството и изпратила във Видин на управителя на санджака. Какво е станало с тези документи, не се знае до сега.