Творчество и изяви на учители и ученици

По повод 178 години от рождението на Христо Ботев свеждаме глава пред една от най-светлите личности в българската история. Поет и революционер, Ботев съчетава словото и делото в името на свободата, справедливостта и човешкото достойнство. Неговият пример и днес ни напомня, че свободата се отстоява с дух, смелост и отговорност.

Ученичка от СУ „Никола Войводов“ се класира на първо място в национален конкурс  - прочети от тук 

Защо Коледа губи своя блясък?

   Най-вълшебният и чакан празник е неоспоримо Коледа. С настъпването на зимата, студа и онова потискащо вътрешно усещане на липса и празнота, очакването на празник пълен с уют, топлина, семейство и естествено адреналинът от получаване и подаряване на подаръци придава някакъв смисъл на налягащата ни сезонна депресия.

  За децата това е може би най-очакваният момент от годината – играчки, бонбони и ваканция, съпътствани от вълшебният старец придаващ магията на празника. Естествено, след осъзнаването, че Дядо Коледа е всъщност маскираният татко, чичо или дядо, тази магия се губи, но празникът си остава все още светъл, нали? Просто вече сме пораснали за чудесата.

  Вместо колички и мечове, момчетата очакват скъпи дрехи и парфюми, а момичетата заменят куклите с всевъзможни гримове. Вече не се тръшкаме, че не сме получили най-новата играчка, а пари, не, ние се радваме на сумата, сякаш вече сме мултимилионери забогатели от години усилия, а не от пенсията на баба си. Вместо да се радваме на семейната вечеря, започваме да се суетим около килограмите, които ще видим на кантара след нея. Роднините от близки са се превърнали в минни полета, около които всяка дума, шега и реакция трябва да са хирургично прецизни. А от празник Коледа се превръща в досадно задължение, което целогодишно романтизираме, докато не дойде и не си спомним всички тези подробности и промени.

  А след това? Подаръците се заменят изцяло от банкнотите, семейството вече се състои от приятели, а не роднини, защото не можем да се понасяме с кръвта си за повече от 5 минути, украса я има, я няма, някога смешните приканвания да си пийнем от чашата на възрастния вече са предупреждения и лекции за алкохола, а богатата маса вече е бедна на вкусни гозби и весел смях. В цялата тая пародия Коледа от светъл празник се превръща в гротески израз на това колко велики сме станали, как всичките ни успехи са си наши, но провалите ни са по чужда вина и колко самодостатъчни сме си в еднообразна рутина, която наричаме живот.

  От невинни хлапета, вярващи в добрия старец, който дарява добрите с мечтаните подаръци, виждащи света по най-чистия и цветен начин, се превръщаме в сиви, скучни и монотонни хора, които въпреки всяческите си опити да не забелязват злото по света, даже започват да го правят. В цялата си суетня да се впишем, да сме възрастни, да сме перфектни по всеки критерии наложен от общество, обичащо еднообразието и онова, което е „нормално“ или по-скоро общоприето, забравяме как да сме деца.

  Забравяме да видим малкото човещина останала в другите, не проявяваме нито нея, нито толеранс и разбиране дори за момент към тях и сме толкова погълнати от лошото в живота ни, че забравяме за доброто. Вместо да помогнем на падналия, ние го гледаме с презрение, но когато ние сме долу се чудим защо никой не идва.

  Това да отбелязваме ден посветен на доброто, близките и морала, сами, гневни и намусени на света е глупавата реалност, в която избираме да живеем. Коледа не губи блясъка си защото порастваме, а защото от бързане да държим живота си в релси, забравяме, че сме били деца. Сякаш се отделяме от онова себе си, което е виждало щастие и вълшебство на всеки ъгъл и напълно го забравяме, за да дадем място на сегашното Аз, което до такава степен не понася живота си, че е загубило надежда да го промени, защото не вижда мотивация и смисъл да търси светлина, там където луминисцентните лампи, наречени обществено одобрение създават мижава и фалшива, но достатъчна такава. Толкова сме погълнати от мисълта да сме перфектни в чуждите очи, че не осъзнаваме простичката истина, че всички сме хора, а не роботи и можем да си позволим да чувстваме, да грешим и да ценим и малкото, което ни се поднася. Никой не мисли за цвета на дрехите ти, затова експериментирай, никой не се интересува, какво ще си поръчаш за ядене и т.н.. Всички са толкова нещастни със собствените си граници, премеждия, усилия и какво ли още не. Бъди блясъкът. Бъди онова, което не прикрива жестоката действителност, но я прави по-поносима, преодолима и напомня, че има неща в този живот, които са много по-важни и ценни от одобрението на себепогълнатото околие. Особено, когато трябва да припомниш на най-важните за теб, че нито са сами, нито животът е толкова отвратителен, колкото мислят, че е. Подари онази книга, която майка ти все отлага да си купи, почерпи онзи приятел, чийто бизнес е на загуба, задръж вратата за жената със заети ръце, поправи колата на онзи близък, които няма парите за сервиз или поне опитай и ако не успееш се посмей заедно с него за случката, седни с детето на някой роднина, приятел или твоето собствено и му разкажи за вълшебствата на Дядо Коледа… Помагай на близките, прави ги щастливи и поддържай магията в празника и в живота. Бъди блясъка – онзи в очите на всички, на които можеш да вдъхнеш надежда, че нищо не е нито толкова зле, колкото изглежда, нито ще е завинаги толкова зле. Напомняй, както на себе си, така и на всички, на които можеш, че никога не знаеш какво вещае утре, затова не живей днес в нещастие и сивота.

  Макар и да имаме един живот, ние живеем всеки ден и всяка глътка въздух е повод за усмивка и дори след най-натоварващите обстоятелства, винаги можем да намерим блясък в тъмнината. Веднъж намерили го, можем да помогнем и на останалите да го открият. Блясъкът е онзи детски позитивизъм, който забравяме през годините и който ни е нужен най-много, когато в най-светлият празник, ние виждаме отровната чернилка на негативизма, съпътстващ живота ни.

Отлично представяне на Стилиан Кръстев от 6г клас в Общинския конкурс за детска рисунка на тема " Деца с големи послания за безопасност". 

Вокална група ,,Звънчета" изпълнява ,, Песен за будителите" в чест на Деня на народните будители – празник на книжовниците, просветителите и борците за национална свобода, които са съхранили българския дух и култура

То, морето", автор и изпълнение- Марина Тошкова от 10.а клас 

Откриване на новата учебна година 2025/2026 г.

Патронен празник 2025 година

                       Даниел Ивов Костов от 1. Б клас беше класиран на 2. място в петото издание на конкурса рецитал „С история и поезия“

По случай патронния празник на  СУ "Никола Войводов" - 25.04.2025 год. 
ученици от 10 клас с ръководството на своя учител г-жа Гергана Василева сътвориха един прекрасен документален филм.
 

"Кой всъщност е Никола Войводов? Екипът ни, който е в състав Стефани Димитрова и аз Кристиян Цветанов от X А клас, с ръководител г-жа Василева, ви представя първия документален филм за Никола Войводов, от който не само добиваме представа за живота и неразкритата досега снимка на нашия патрон, но и изкуственият интелект ни връща назад, във времето на Войводов."

Прием на ученици след 7 клас за учебната 2025/2026 година 

СУ „Никола Войводов“ – Враца с награда от XI Национален литературен конкурс „Стамен Панчев“.
Второто място в Единадесетия национален литературен конкурс „Стамен Панчев“ (раздел „Поезия“) принадлежи на Цветелин Тихомиров Тодоров, ученик от 7. Б клас.

         

На официална церемония по награждаване на лауреатите в Община Ботевград Цветелин получи плакет, предметна и парична награда, лично връчени от внучката на учителя, поет и културен деец Стамен Панчев, загинал на фронта в Балканската война. Националният литературен конкурс е организиран от Община Ботевград, Сдружение “Орханиец“, Дружеството на литературните творци от Ботевград “Стамен Панчев“. Творбите на участниците са оценени и класирани от авторитетно жури под председателството на популярната българска поетеса Маргарита Петкова и един от любимите български съвременни автори – Добромир Банев – поет и публицист. Представител на организаторите в журито е Симеон Ангелов – заместник-председател на дружеството на литературните творци “Стамен Панчев“ и член на Съюза на българските писатели.

Ая Младжовска от 3 "Б" клас се класира на 1-во място на Областен конкурс за детска рисунка 1-4 клас "Какъв искам да стана?", организиран от ЦПЛР "Център за работа с деца"                        
    и Център за кариерно ориентиране-Враца. 

Поощрителни награди получиха Виктория Каменова 3 "Б" клас и Ема Босашка 3 "В" клас.    
Поради заболяване на Вяра Георгиева от 3 "А" клас и Симеон Къчовски от 1 "А" клас не можаха да получат своите поощрителни награди. Честито на децата!

                                                                                                                                                                                                              

Не отксъвай красивото цвете                                                                                                                                                           

Не откъсвай красивото цвете,
щом няма да се грижиш за него.       
Не го оставяй да вехне,
докато в друго намираш утеха.

Не откъсвай красивото цвете,
недей го убива безмилостно.
Остави да цъфти, да живее
и от друг да бъде обгрижвано.

Не откъсвай красивото цвете,
остави го да бъде красиво.
Недей с теб да го вземаш,
ако няма да бъде щастливо.

Не откъсвай красивото цвете,
недей причинява му болка.
Остави да цъфти, да живее
далече от твойта отрова.

Не откъсвай красивото цвете,
то разцъфтява тепърва.
Ще го научиш как да живее
и ще го захвърлиш някъде мъртво.

Не откъсвай красивото цвете,
щом няма да се грижиш за него.
Остави да цъфти, да дивее
и от друг да бъде опитомено.

 

    Талантливата Пламена спечели ТРЕТО място в Националния литературен конкурс "Славчо Донков" със стихотворението си "Не откъсвай красивото цвете". Творбата на Плами беше отличена                                                          сред произведенията на ученици от София, Благоевград, Варна, Велико Търново, Русе и много други малки и големи населени места. Наградата от 200 лева и грамота ще бъде изпратена на ученичката от сестрата на поета.
Поздравления, Плами! Продължавай да постигаш върхове и да сбъдваш мечтите си!

      

 

 

                                             

  

Гордеем се с Вероника!